Историята
Аматриче е малко градче в провинция Риети, в Апенините. До 1927 г. то принадлежи към регион Абруцо, което е една от причините кухнята му да съчетава римски и абруцки традиции. Предшественикът на ястието е gricia – паста с гуанчиале, пекорино и пипер, която според преданието овчарите приготвяли в планините, където сушеното свинско и отлежалото сирене се запазвали добре без хладилник.
Доматите пристигат в Италия от Америка и постепенно започват да се добавят към gricia около XVIII или XIX век, като така се ражда червеният сос, който познаваме. Готвачи от Аматриче занасят рецептата в Рим, където името „matriciana“ се превръща в неизменна част от тратториите. Градчето отбелязва ястието всяка година с прочут кулинарен фестивал, а след земетресението от 2016 г. рецептата се превърна в символ на устойчивостта на общността.
Съвети и варианти
Варианти: ако не намерите букатини, спагети или ригатони също са подходящи, а малко повече люта чушка ще добави още пикантност.
Предварителна подготовка и съхранение: сосът се пази 3 дни в хладилник и се замразява добре; сварете пастата прясна и затоплете соса внимателно.
Чести грешки: добавяне на лук или чесън, бекон вместо гуанчиале, прекалено запържване на гуанчиалето, докато стане твърдо, и прекомерно редуциране на соса.