Историята
Манатарката, Boletus edulis, се цени в италианските кухни от векове и всяка есен се бере в горите на Алпите и Апенините – от Пиемонт и Ломбардия до Тоскана. Италианското ѝ име porcino означава „прасенце“ – намек за пълничката ѝ, кръгла шапка, а всяка година в нейна чест се провеждат селски кулинарни фестивали.
Оризът пристига в долината на По около XV век, а ризотото се развива в Ломбардия и Пиемонт като начин зърното да се готви бавно в бульон, докато стане кремообразно. Съвсем естествено готвачите започват да съчетават новите оризови ястия с гъбите, събрани в близките гори. Risotto ai funghi няма един-единствен създател: това е селско ястие, предавано в семействата, в което гъбите, намерени при неделната разходка, вечерта вече са в тигана.
Съвети и варианти
Варианти: извън сезона използвайте 30 g сушени манатарки, накиснати в топла вода (прецедената вода добавете към бульона), плюс 200 g смесени култивирани гъби.
Предварителна подготовка и съхранение: запечете гъбите предварително, но гответе и сервирайте ризотото прясно; от остатъците можете да направите пържени оризови питки.
Чести грешки: миене на гъбите (попиват вода), препълване на тигана, така че гъбите да се задушават вместо да се запичат, и добавяне на сиренето, докато оризът е прекалено горещ.