Историята
Пастата с миди принадлежи на кухнята на Неаполитанския залив, където рибарите и семействата по крайбрежието отдавна имат достъп до изобилие от пресни миди. Вермичели с миди – предшественикът на версията със спагети – се споменават в неаполитански готварски книги около първата половина на XIX век, а ястието е символ на простата крайбрежна кухня, родена в скромните остерии на Санта Лучия и квартал Мерджелина.
Истинският главен герой е vongola verace – местната средиземноморска мида, малка, сладка и нежна. Ястието съществува в две традиционни версии: in bianco – със зехтин, чесън, магданоз и собствения сок на мидите, и in rosso – с няколко зрели домата. Неаполитанците спорят коя е по-добра и дали е допустимо да се добавя люта чушка. Днес ястието е класика за Бъдни вечер и за летните обеди на брега.
Съвети и варианти
Варианти: добавете 6 разполовени чери домата за версията „in rosso“ или оставете няколко миди в черупките, а останалите обелете, за да се ядат по-лесно.
Предварителна подготовка и съхранение: почистете мидите няколко часа предварително, но гответе и яжте ястието прясно, тъй като пастата и мидите стават жилави при претопляне.
Чести грешки: непочистени миди (пясък в ястието), преваряване, докато станат гумени, добавяне на настъргано сирене и прекалено много сол, тъй като мидите и без това са солени.