Историята
Cacio e pepe традиционно се свързва с овчарите от селските райони на Лацио, които седмици наред следвали стадата си. Разказва се, че носели със себе си суха паста, парче отлежало пекорино и черен пипер – съставки леки, питателни и запазващи се с месеци без хладилник. Смятало се, че пиперът стопля в студените нощи, а сиренето дава енергия за дългите дни.
Ястието е и сърцето на кухнята в римските тратории, където cacio е местната дума за сирене. Заедно с карбонара, аматричана и гриша то образува квартета на класическите римски пасти. През последните десетилетия се превърна в признат тест за уменията на готвача, защото при толкова малко съставки няма къде да се скрие грешка. Точният му произход не е документиран, но селският му характер подсказва много стара, скромна традиция.
Съвети и варианти
Варианти: заменете до една трета от сиренето с Parmigiano Reggiano за по-мек и закръглен сос или добавете малко зехтин, ако пастата е много суха.
Предварителна подготовка и съхранение: cacio e pepe не чака, затова настържете сиренето и счукайте пипера предварително, но смесвайте пастата едва когато всички са на масата.
Чести грешки: твърде едро настъргано сирене, прекалено горещ тиган (сиренето се събира на бучки), твърде много сол и твърде малко вода от варенето.
Снимка: Снимки: Luca Volpe Productions, Takeshi Arai и Sehjad Khoja чрез Pexels (безплатен лиценз)