Историята
Котлетата е стълб на миланската кухня, а произходът ѝ е предмет на приятелски спор с виенския Wiener Schnitzel. Документ от 1134 г. от базиликата Sant'Ambrogio в Милано споменава „lombolos cum panitio“ – филета, готвени с коричка от галета, и миланците го приемат като доказателство, че тяхното ястие е първо. Историците отбелязват, че текстът е труден за тълкуване и не описва котлетата, която познаваме.
Според друга история фелдмаршал Радецки, командващ австрийската армия в Ломбардия около 50-те години на XIX век, отнесъл рецептата от Милано във Виена, но доказателствата за това са оскъдни. Сигурното е, че миланската версия се различава съществено: дебела е, запазва костта и се пържи в масло. През вековете тя се превръща в запазена марка на градските тратории и в любимо ястие за неделния обяд.
Съвети и варианти
Варианти: за варианта във виенски стил „orecchia di elefante“ използвайте тънко телешко без кост и го оваляйте първо в брашно или свинско или пилешко за по-достъпна версия.
Предварителна подготовка и съхранение: панирайте котлетите до 2 часа предварително и ги дръжте в хладилника; пържете ги точно преди сервиране, защото коричката омеква, ако постои.
Чести грешки: твърде студено или твърде горещо масло, препълнен тиган, силно натискане на котлетата с вилица и твърде дълго отцеждане върху хартия, при което се запарява.
Снимка: Снимки: Novkov Visuals, Polina Tankilevitch и Anthony Rahayel чрез Pexels (безплатен лиценз)