Историята
Името ossobuco означава „кост с дупка“ – препратка към изпълнения с костен мозък център на напречно нарязания джолан. Това е един от стълбовете на миланската кухня, роден от пестеливата традиция скромните телешки разфасовки да се използват максимално, като се задушават бавно, докато омекнат. Ломбардските села осигурявали масло, бяло вино и телешко, така че ястието естествено намерило място на зимната трапеза на града.
Първите записани рецепти се появяват около XIX век, макар миланските семейства със сигурност да са го готвели много по-рано. Класическата версия се ароматизира с гремолата от лимон, чесън и магданоз, която балансира богатството на месото. Някои готвачи добавят домати, докато пуристите предпочитат бялата версия, а и двете се сервират с ризото с шафран – съчетание, толкова утвърдено, че в Милано двете често се възприемат като едно ястие. Костният мозък се смята за истински деликатес.
Снимка: Снимки: Eduardo Krajan, Emre Vonal и Nadin Sh чрез Pexels (безплатен лиценз)