Историята
Оризът се отглежда в долината на По от XV век, а Ломбардия се превръща в един от най-големите оризопроизводителни региони в Европа. Шафранът идва в Италия чрез търговията с Изтока и е ценен заради цвета и аромата си. Съчетанието им се приписва на очарователна миланска легенда: разказва се, че около 1574 г. чирак стъклар, работещ по витражите на Миланската катедрала, използвал шафран, за да оцветява стъклото, и на шега казал, че може да направи същото с ориза на сватбения банкет на майстора си.
Макар тази история вероятно да е повече фолклор, отколкото факт, ризото с шафран е документирано в Милано от началото на XIX век нататък. То е толкова тясно свързано с града, че е известно просто като risotto giallo – жълтото ризото, и е традиционната гарнитура към осо буко, като заедно образуват едно от най-обичаните ястия на миланската кухня.
Съвети и варианти
Варианти: пропуснете костния мозък за по-лека, вегетарианска версия (със зеленчуков бульон) и сервирайте с осо буко за пълното миланско изживяване.
Предварителна подготовка и съхранение: ризотото е най-вкусно прясно; от остатъците можете да оформите питки и да ги запържите в масло – така се прави risotto al salto.
Чести грешки: студен бульон, добавяне на твърде много бульон наведнъж, изгаряне на шафрана, като се сложи сух в тигана, и пропускане на финалната mantecatura.
Снимка: Снимки: Nadin Sh, pedro furtado и Valeria Boltneva чрез Pexels (безплатен лиценз)